Напиши нещо, което не си казвала на глас

Напиши нещо, което не си казвала на глас. Не за да го решиш. А просто да не го носиш сама.

 Има неща, които не казваме. Не защото не са важни. А защото няма къде. Затова ги носим. В мислите си. В тялото си. В напрежението, което не си тръгва. Може би и ти имаш нещо такова. Нещо, което: – не звучи “достатъчно сериозно”, за да го кажеш – или е прекалено лично – или просто няма място

И не — не ти трябва решение. Поне не сега. Трябва ти пространство, в което просто да го кажеш. Дори и само пред себе си. Вземи 30 секунди. Отвори бележките на телефона си. И довърши това изречение: Истината е, че…

Може да бъде нещо малко. Може да бъде нещо, което не си признаваш често. Например: “Истината е, че съм изморена да съм силната.” “Истината е, че не се чувствам добре, но го крия.” “Истината е, че не помня кога за последно бях спокойна.” “Истината е, че искам просто да спра за малко.” Не го анализирай. Не го поправяй. Не се опитвай да го направиш “по-добре”. Просто го напиши. И спри за момент. Понякога това е достатъчно. Да го извадиш от главата си и да му дадеш място. Когато го кажеш… нещо в теб се отпуска. Малко. Но достатъчно, за да усетиш разлика. А ако това малко отпускане ти е липсвало… Имам нещо за теб.

Ако искаш да го усетиш по-дълбоко… има място, в което това се случва за 2 часа, не за 2 минути.