Защо керамикта е лечебна за душата

Има нещо особено в това да докоснеш глина. Материалът е мек, поддава се, оставя следи от ръцете, приема всяка форма, която му дадем. В този процес сякаш докосваме не само земята, но и собствената си вътрешна тишина.

Глината като огледало- 

 Когато започнем да ваем, глината отразява нашето настроение. Ако сме напрегнати, линиите излизат резки и твърди. Ако сме спокойни, формите стават плавни и естествени. Така керамиката ни показва нещо за самите нас – оглеждаме се в нея и откриваме части от душата си, които иначе биха останали скрити. Тишината на процеса Работата с глина изисква присъствие. Ръцете месат, оформят, изглаждат. Умът постепенно спира да препуска и започва да се синхронизира с движенията. Това е като медитация в действие – дишаш, създаваш, забравяш за времето. От хаос към форма Да оформиш парче глина в чаша, купичка или малка пластика е пътуване – от хаос към завършеност. Виждаш как от нещо безформено възниква красота. Този процес дава усещане за надежда: ако от кал може да се роди изящество, тогава и вътре в нас хаосът може да се превърне в нещо ценно. Радостта да създаваш

Керамиката е терапия, защото ни връща най-естественото усещане – радостта да творим с ръцете си. В свят, в който често сме зад екрани, това е начин да усетим отново връзката си със себе си, с природата и с другите.